Вътрешният човек Джон Пъркинс разкрива тайна световна империя

07.02.2020 | www.kla.tv/15664

След Втората световна война САЩ се превърнаха в глобална световна сила. Това може да се види, наред с други неща от фактът, че САЩ ръководят около 1000 военни бази, което означава около 95% от чуждестранните военни бази по света. Те също доминират икономическата политика в световен мащаб. Но не само правителството на САЩ, а също така и финансовият елит изгради през миналия век глобална империя. Това не е видимо за широката общественост, но силата му далеч надхвърля тази на Съединените щати. По същество тази финансова империя, действаща зад колисите, се основава на три крайъгълни камъка: Първият е глобалната централна банкова система. Централните банки са отговорни за паричната политика в дадена държава или съответно валутна зона. При това е важно да се разбере, че почти всички централни банки в света не са държавни институции, а частно контролирани банки. Предаването ни на намски език „Die Rothschild-Kontrolle“ или „Контролът на Ротшилд“ [www.kla.tv/13533] показва, че почти всички централни банки в света се контролират от семейство Ротшилд. Това дава възможност на финансовия елит да предизвика икономически кризи в отделни страни, или по целия свят. Досега само четири държави успяха да избегнат този контрол. Това са Куба, Северна Корея, Иран и Сирия! Както предаването ни на немски език „Finanzcrashs – eine Strategie der Finanzelite“ или „Парични сривове- една стратегия на финансовия елит“ [www.kla.tv/14016] покозва, напр. банковата криза през 1920 г. и финансовата криза през 1929 г. в САЩ, а също така финансовата криза през 2008 г. са били предизвикани целенасочено от централната банка на САЩ (FED). По същия начин паричната политика на централната банка на Съединените щати доведе Русия през 1998 г. и Аржентина през 2001 г. до дълбока икономическа криза. Финансовият елит се възползва от всички тези кризи, които значително увеличиха тяхната сила и богатство, а населението бе потопено в бедност и нищета. Вторият крайъгълен камък образува Международният валутен фонд (International Monetary Fund). В момента всички държави освен седем (между които Куба и Северна Корея) са членове на МВФ. Поради изключително нарастналата свръхзадлъжнялост на държавния бюджет в световен мащаб, повечето страни вече зависят от кредитите на МВФ. Той е единственият възможен кредитор за страни, изпаднали във финансови затруднения. За да могат да бъдат получени такива кредити обаче, МВФ налага строги мерки за икономии, за да поддържа погасяването на заемите за себе си и международните банки. За да бъде постигната тази цел, той се намесва дълбоко в суверенитета на държавите, като по този начин те губят своята финансова, икономическа и политическа независимост. Икономическият експерт Ернст Волф сравнява изискванията на МВФ с разбойнически поход, „за да могат да бъдат обслужени интересите на супер богатите“. Те имат сериозни последици: бедност и мизерията на населението, както и високите печалби за международните инвеститори. Третият крайъгълен камък на тази империя е Американското правителство. Според разкритията на бившият агент на Американската разузнавателна служба NSA, Джон Пъркинс, американската политика обслужва интересите на интернационалните корпорации. Както показва изследване на ЕТХ Цюрих (Общ технически университет Цюрих), тези интернационални корпорации са силно свързани една с друга чрез взаимни дялове и биват контролирани от финансовата индустрия. Американското правителсво се явява една продължена ръка на финансовият елит. Поради финансовата и военна мощ на САЩ страните по света биват принудени да се подчинят на волята на финансовият елит. Президенти, които поставят интересите на населението пред тези на корпорациите или се опитват да съхранят независимостта на своите централни банки, биват или убити в тайни операции на Американските тайни служби, или сваляни от своите постове чрез организирани преврати или просто премахвани чрез открита военна интервенция в страната им. САЩ са оставили една дълга и кървава следа в историята: 1953 Преврат срещу министър-председателя Мохамад Мосадег в Иран. 1954 Преврат срещу президента Хакобо Арбенс Гузман от Гватемала. 1960 Убийство на Патрис Лумумба, министър-председателя на Конго. 1961 Опит за инвазия в Куба с цел сваляне на министър-председателя Фидел Кастро. 1961 Сваляне от власт на Конг Ле в Лаос. 1963 Военен преврат срещу Нго Дин Дием в южен Виетнам. 1963 Военен преврат срещу президента Хуан Бош в Доминиканската Република. 1964 Военен преврат срещу президента Жоао Гуаларт в Бразилия. 1964 Преврат срещу президента на Болвия Виктор Паз Естенсоро. 1965 Преврат в Индонезия срещу президента Ахмет Сукарно. 1966 Преврат срещу президента Хуан Бош в Доминиканската Република. 1967 Военен преврат срещу президента Георгиос Папандреу в Гърция. 1973 Военен преврат срещу Салвадор Алиенде в Чили. 1975 Държавен преврат срещу президен Хуан Аласко Алварадо в Перу. 1981 Убийство на президент Ролдос Агилера в Еквадор. 1981 Убийство на управляващият в Панама Омар Торихос. 1983 Американско нашествие в Гренада след убийството на министър-предедателя Маурис Бишъп. 1989 Американско нашествие в Панама и сваляне на президента Мануел Нориега. 1981-1990 Американски нашествия и контра-нападения срещу сандинистите в Никарагуа. 1991 Военен преврат срещу президента Хуан Бертранд Аристиде в Хаити. 1991 Военно нападение ръководено от САЩ срещу президент Садам Хюсеин в Ирак. 1999 Война в Косово и участие на НАТО под ръководството на САЩ. 2001 Военно нападение в Афганистан срещу режима на Талибаните водено от САЩ. 2002 Неуспешен опит за преврат срещу президента на Венецуела Хуго Чавес. 2003 Розова революция и сваляне на президент Едуард Шевернадзе в Грузия. 2003 Война в Ирак, която през 2006 доведе до екзекуцията на Садам Хюсеин. 2005 Революция на лалетата с последствие сваляне от власт на президент Аскар Акайев в Киргистан. 2011 Нашествие в Либия и убийство на президента Муамар Ал Кадафи. От 2011 война в Сирия с неуспешен опит за сваляне от власт на президента Башар Ал Асад. 2014 Държавен преврат в Украйна и сваляне от власт на президента Виктор Янукович. Също и при актуалните кризи между САЩ с Венецуела, Северна Кореа, Куба и Иран се наблюдава същата стратегия и поведение. Това е така, понеже правителствата на тези страни не позволяват на интернационалните корпорации достъп до ресурсите на страните им. Също така националните банки на Куба, Иран и Северна Кореа не са под контрола на Ротшилд. Ето защо тези конфликти, както и конфликтите на САЩ с Ирак, Афганистан и Либия, чиито национални банки бяха независими преди инвазиите на САЩ , ще спрат вероятно само тогава когато актуалните правитества се премахнат и се заменят с марионетни. Базирайки се на показаните взаимно свързани факти, може да се очаква, че бъдещите конфликти ще продължат да носят почерка на интернационалният финансовият елит. Той действа като един престъпен синдикат без съвест и без морал, който за влияние и пари е готов да унищожи цели страни и народи. Крайно време е тези криминални действия да приключат и отговорните за тях да бъдат подведени под отговорност. Вижте и последващото самопризнание и оценката на бившият т.н. "икономически убиец" от Американското външно разузнаване на NSA, Джон Пъркинс. Раждането на „Economic Hit Man“, на български на „Икомомическият убиец‘‘ „Има два начина да завладееш една страна. Единият е чрез оръжието. Другият е чрез задължения‘‘ (Джон Адамс 1735-1826) Джон Пъркинс (бивш шеф инокомист при Chas. T. Main Inc. Автор на книгата „Признания на един икономически убиец“)“). Ние икономическите убийци бяхме тези, които създадоха първата наистина глобална империя. Ние работим по много различни начини. Но все пак може би най-често използвания начин за завладяване на една страна, която например притежава нефт е, да дадем един много голям кредит от световната банка или на някоя от нейните дъщерни фирми. Парите обаче въобще не стигат до страната, а се дават на наши предприятия, които да изграждат инфраструктурни проекти в тази страна. Например Електроцентрали, пристанища, индустриални зони- неща от които само няколко богати хора в тази страни ще имат полза. В дествителност мнозинството от населението няма никаква полза от тези инвестиции. Но тези хора, цялата страна трябва да носят товара от кредитите. Тук става дума за такива огромни суми, които хората изобщо не са в състояние да върнат. Това е част от плана- те не могат да я платят обратно. Затова след определено време ние икономическите убийци се връщаме обратно при тях и им казваме. ‘‘Вие ни дължите голяма сума, вие не можете да я плащате тогава продавяйте нефта който имате ефтино на нашите нефтени концерни‘‘. ‚или ‘‘позволете ни да построим военна база във вашата страна‘‘ ‚или ‘‘помагайте на нашите военни сили някъде по света например в Ирак с вашите воиници‘‘ , или‘‘гласувайте за нас при следващото гласуване в ООН‘‘. Техните електроцентрали или водни системи биват преватизирани и ние ги продаваме на нашите Американски концерни или на други мултинационални концерни. Това е типичният начин, по който работи световната банка и IMF и той е много прост. Те вкарват една страна в дълг и дълга е толкова огромен, че вече не може да бъде платен обратно. И тогава те предлагат рефинансиране на първият дълг и така лихвите се увеличават. Това „Quid pro quo“, на лат. „ за това, за това, означава да се предедат в ръцете на интернационалните концерни достъп до ресурси, социални системи, предприятия по снабдяването, а понякога и училищната система, затворите, застрахователните компании. Това е едно двойно, тройно четворно и изобщо многократно нападение. Иран 1953 г. Прецедентният пример за един икономически убиец започна в началото на 50-те години, когато демократично беше избран премиерминистъра Мосадег в Иран. Той беше надежда за мир в близкият изток и нявсякъде по света. Той беше избран за Мъж на годината от списанието Time-Magazin. Но една от идеите, които той прокара беше, че интернационалните концерни трябва много повече да плащат за нефта който изкарват от Иран и че народа трябва да има директна полза от това. Странна политика. Тази политика не ни се хареса разбира се, но ние не можахме да се решим да сторим това, каквото обикновено правим, да пратим войската в страната им. Вместо това пратихме един единствен агент, това беше Кермит Рузвелт. Той е роднина на Теди Рузвелт. И Кермит замина за Иран с няколко милиона долара в куфара и той беше за много кратно време много ефективен. Той организира свалянето на Мосадег и помогна на шийха да го замести. Шаха винаги е бил позитивно настроен към нефта. ...the Schah is welcome home.“ Във Вашингтон хората казаха-уау, това е ефективно и много по-ефтино. Така беше положено началото на един съвсем нов път за манипулация на страните и изграждането на глобалната империя. Единственият проблем с Рузвелт беше, че той беше агент на Американските служби и ако той бъде разобличен тогава бихме имали сериозни проблеми. Затова много бързо се взе решението за такива операции да се използват икономически съветници. Така работят IMF и световната банка, те пращат хора като мен, които работят за частни компании. По този начин правителството е защитено в случай че някой успее да ни разобличи. Гватемала 1954 г. Когато Арбенз [Гузман] стана президент на Гватемала, страната беше много доминирана от Обединената компания за плодове и големите международни компании. И Арбенз рекламира с обещанието: „Искаме да върнем страната на хората.“ И когато пое властта, той наложи процедури, с които точно това трябваше да се приложи. Да върне правото на земята на гражданите. „Обединените компании за плодове“ не харесваха това. Така те наеха рекламна агенция и започнаха огромна кампания в САЩ, за да убедят гражданите на САЩ, пресата и Конгреса на САЩ, че Арбенц е съветска кукла и ако му позволят да остане на власт, Съветският съюз ще могат да сложат крак на вратата към западния свят. И в този момент в съзнанието на всички имаше голям страх от червен терор, комунистическият терор. Тогава, за да съкратим тази дълга история, резултата от тази ПР кампанията беше акция на ЦРУ и военните за унищожаването на този човек. И наистина, направихме това. Изпратихме самолети, войници и атентатори. Изпратихме всичко, за да го унищожим. И го унищожихме. Веднага след като бе отстранен от длъжност, новият човек, който дойде на власт, предаде почти всичко обратно на международните компании - включително на United Fruit Company. Еквадор беше управляван от приятелски настроените диктатори в продължение на много години - често много брутално. Тогава беше решено, че искат истински демократичен избор. Хайме Ролдос се кандидатира за поста и каза, че основната му цел като президент е да гарантира, че ресурсите на Еквадор се използват за подпомагане на хората. И той спечели с огромно мнозинство - с повече гласове от всички, за които някога е било гласувано в Еквадор. И той започна да определя насоки, за да се увери, че печалбите от петрол помагат на народа. Е, това не ни хареса в САЩ. Бях изпратен като един от няколкото икономически убийци, за да разобеди Ролдос, да го корумпира, да промени мнението си, за да го уведоми: „Хайме, добре, знаеш. Можете да забогатеете - и ти, и твоето семейство - ако играеш по правилата ... Но ако продължиш с тази политика, която си обещал, ще изчезнеш ... ". Не искаше да чуе. Той беше убит. След самалетната катастрофа, цялата зона беше оградена. Единствените хора, на които е позволено да останат там, са от близката американска военна база и някои от еквадорските войници. Когато започна разследването, двама от основните свидетели загинаха в автомобилни катастрофи, преди да имат възможност да дадат показания. Изключително много, много странни неща се случиха във връзка с убийството на Хайме Ролдос. И аз, като повечето от другите хора, които имаха връзка със случая, нямах абсолютно никакво съмнение, че става въпрос за убийство. И разбира се в позицията си на „Икономически убиец“, аз винаги очаквах, че нещо може да се случи с Хайме. Това ще бъде или държавен преврат или убийство, не бях сигурен - във всеки случай ще бъде отрязан. Няма да се корумпира. Не би позволил да му се влияе така, както ние искахме. Омар Торийос, президент на Панама, беше, както знаете, един от любимите ми политици. Много го харесвах. Беше много харизматичен. Беше човек, който наистина искаше да помогне на тази страна. И когато се опитах да го подкупя и корумпирам, той каза: „Виж, Джон - той ме наричеше Хуанито“, той каза: „Виж, Хуанито, нямам нужда от парите. Това, от което наистина се нуждая, е моята страна да се третира справедливо. Искам САЩ да изплатят дълговете, които дължите на моя народ за всички унищожения тук. Трябва да съм в състояние, в което мога да помогна на други страни от Латинска Америка да постигнат независимост и да се освободя от това ужасно присъствие от север. Прекалено много ни изторморзвате. Искам Панамския канал обратно в ръцете на панамците. Това искам. Затова ме оставете на мира. Ти знаеш, не се опитвай да ме подкупиш. ”Това беше 1981 г., а Хайме Ролдос беше убит през май и Омар беше много наясно с това. Торийос събра семейството си заедно: „Може да съм следващият, но това е добре, защото направих това, за което дойдох. Преговарях отново за канала. Каналът вече ще е в наши ръце и тъкмо предстои да подпишем договора с Джими Картър. ”През юни същата година, само няколко месеца по-късно, той също загина при самолетна катастрофа, която - без съмнение - бешеакция от CIA заплатени атентатори. Има много признаци, че един от бодигардовете на Торийо му е връчил магнетофон в последния момент, когато се е качил на самолета - малък магнетофон, който е съдържал бомба. Интересно ми е как тази система продължава да функционира почти по същия начин - с години и години, с изключение на това, че "Икономическите убийци" станаха все по-добри и по-добри. Тогава се борихме с случилото се наскоро във Венецуела. През 1998 г. Уго Чавес беше избран за президент - след дълга редица президенти, които бяха много корумпирани и които по принцип разрушиха икономиката на страната. И Чавес беше избран посред всичко това. Чавес се опълчи срещу САЩ. Той го направи предимно, като поиска да се използва венецуелски петрол, за да помогне на венецуелския народ. Е, това не ни хареса в Съединените щати. Така през 2002 г. беше организиран държавен преврат, зад който вярвам - и от гледна точка на много други, че CIA беше без съмнение стоеше зад това. Начинът, по който е извършен превратът, много добре отразява това, което Кермит Рузвелт е направил в Иран: плаща на хората да излязат на улицата, за да избухнат протести, да заявят, че Чавес е много непопулярен. Но ако успеете да накарате няколко хиляди души да направят това, телевизията може да направи така, че да изглежда, че е цялата страна и действията започват да се разпространяват. Освен в случая с Чавес: той беше достатъчно умен и хората застанаха зад него толкова уверено, че преодоляха всичко. Това беше огромен момент в историята на Латинска Америка. ИРАК 2003 г. Ирак наистина е перфектен пример за начина, по който работи цялата система. Ние „Икономическите убийци“ сме първата линия на защита. Влизаме, опитваме се да корумпираме правителството и да ги накараме да приемат тези огромни заеми, които след това използваме като лост, за да ги контролираме. Ако се провалим, както се провалих аз в Панама с Омар Торийос и в Еквадор с Хайме Ролдос - мъже, които отказват да бъдат корумпирани - втората ни линия на защита е да изпратим убийци. А убийците или свалят правителството, или ги убиват. И когато това се случи, мястото ще заеме ново правителство. А то ще прави, каквото се изисква, защото следващият президент знае какво ще се случи, ако той не го направи. В случая с Ирак тези две мерки се провалиха. "икономическите убийци" не успяха да се доберат до Саддам Хюсеин. Много се опитахме да го накараме да приеме споразумение, което беше много подобно на това, което династията на саудитците беше приела в Саудитска Арабия. Но той не прие. И така атентаторите отидоха да го убият, но не можеха, наблюдението му беше много добро. В крайна сметка той беше работил веднъж за ЦРУ. Той беше нает да убие бивш президент на Ирак и се провали. Но той познаваше системата. Така през 1991 г. изпратихме армията. И унищожихме иракската армия. В този момент очаквахме, че ще Саддам Хюсеин ще се вразоми. Разбира се, можеше да го убием в този момент. Но ние не искахме това. Той е видът „силен човек“, който харесваме. Той контролира гражданите си. Мислехме, че той може да контролира курдите, да държи иранците в техните граници и да продължи да ни предоставя петрол. И когато унищожихме армията му, той щеше да се подчине. Така че „Икономическите убийци“ се върнаха през деветдесетте години - безрезултатно. Ако бяха успели, той още щеше да бъде на поста си. Бихме му продали всички изтребители, които желае. Всичко, което иска. Но не можаха, не бяха успешни. Убийците отново не можаха да го убият. Затова изпратихме военните обратно и този път свършихме работата и го отстранихме. И по време на процеса договорихме някои много, много доходоносни договори за строителство, за да възстановим страната, която на практика бяхме унищожили. Което е доста добра сделка, когато имате много големи строителни компании. Ирак показва трите нива. „Икономическите убийци“ се провалиха там, както и убийците. И като крайна мярка военните бяха изпратени. И така създадохме истинска империя, но го направихме много, много прикрито. Това е тайна. Всички империи от миналото са създадени с помощта на военните и всички знаеха, че ги изграждат. Британците знаеха, че ги строят. Французите, германците, римляните, гърците. И се гордееха с това. Винаги имаха извинение. Подобно на разпространението на цивилизацията, разпространението на някаква религия, каквото и да било по тези линии. Но те знаеха, че го правят, ние не. Мнозинството от хората в Съединените щати нямат представа как можем да се възползваме от предимствата на тайната империя, че днес в света има повече робство от всякога. Тогава възниква въпросът: е, ако е империя, кой е императорът? Очевидно нашите президенти не са императори. Император е човек, който не е избран, няма ограничен мандат и на практика не се отчита пред никого. Така че не можете да поставите нашите президенти в тази категория. Но имаме нещо, което виждам като еквивалент на император. И това наричам Корпоратокрация (сплитането на компаниите и политиката), на български управлението на корпорациите. Корпоратокрацията е групата от хора, които управляват най-големите ни компании. И те наистина се държат като владетели на тази империя. Те контролират нашите медии, или чрез пряка собственост или чрез реклама. Те контролират повечето от нашите политици, защото финансират кампанията им. Или чрез корпорациите, или чрез частни дарения, които идват от корпорациите. Те не биват избрани. Нямате ограничен мандат. Те не са отговорни пред никого. И на върха на корпоратокрацията не можете да кажете със сигурност дали човекът работи за частна компания или за правителството, защото статута постоянно се променя. Значи имате човек, който в момента е президент на голяма строителна компания като Халибъртън. И в следващия момент той е вицепрезидент на Съединените щати. Или президента, който беше в петролния бизнес. И това е истината, независимо дали въвеждате демократи или републиканци на власт. Имате това напред-назад, като през въртяща се врата. И по някакъв начин нашето правителство е невидимо през по-голямата част от времето. А стратегиите се изготвят от нашите компании на едно или друго ниво. Правителствените стратегии са практически корпоративни. И тогава те се представят на правителството и те стават правителствени закони. Това е много позната връзка. Това не е теория на конспирацията или нещо подобно. Тези хора не трябва да се събират и да планират неща, които искат да правят. Всички те работят при едно общо условие. И това е, че те трябва да увеличат максимално печалбата си, независимо от социалните и екологичните разходи.

от ХаГ

Източници / Линкове: : Източници: https://de.statista.com/statistik/daten/studie/157935/umfrage/laender-mit-den-hoechsten-militaerausgaben/
https://michael-mannheimer.net/2019/01/31/komplette-liste-von-banken-im-besitz-und-unter-kontrolle-der-rothschilds/
Buch /"Megacrash – die große Enteignung kommt" von Günter Hannich S.160 https://fassadenkratzer.wordpress.com/2015/02/20/die-raubzuge-des-iwf-in-europa/
https://fassadenkratzer.wordpress.com/2015/02/13/der-internationale-wahrungsfonds-iwf-und-die-ausbeutung-der-entwicklungslander/
https://de.wikipedia.org/wiki/Internationaler_W%C3%A4hrungsfonds#Mitgliedstaaten
https://de.wikipedia.org/wiki/Mitgliedstaaten_der_Vereinten_Nationen
https://de.sputniknews.com/kommentare/20190721325476981-iwf-us-beziehung/
https://alles-schallundrauch6.blogspot.com/2007/02/wirtschaftskiller-oder-wie-unterwerfe.html
http://alles-schallundrauch.blogspot.com/2007/04/der-wandel-in-sdamerika.html
www.youtube.com/watch?v=0Pn7qrl7NAA
www.focus.de/finanzen/news/das-netzwerk-der-macht-diese-konzernen-kontrollieren-die-welt_id_3929949.html
www.uni-protokolle.de/Lexikon/US-Interventionen_im_Ausland.html
https://derfunke.at/nostalgie/hp_artikel/usverbrechen.htm
https://de.wikipedia.org/wiki/Mohammad_Mossadegh
https://de.wikipedia.org/wiki/Jacobo_%C3%81rbenz_Guzm%C3%A1n
https://de.wikipedia.org/wiki/Kong_Le
https://de.wikipedia.org/wiki/Juan_Bosch
https://de.wikipedia.org/wiki/Ng%C3%B4_%C4%90%C3%ACnh_Di%E1%BB%87m
https://de.wikipedia.org/wiki/V%C3%ADctor_Paz_Estenssoro
https://de.wikipedia.org/wiki/Jo%C3%A3o_Goulart
https://deutsch.rt.com/26423/meinung/ueber-15-millionen-opfer-des-terrors-staatsstreiche-und-militaerinterventionen-nach-1945-in-lateinamerika/
https://de.wikipedia.org/wiki/Sukarno
https://de.wikipedia.org/wiki/Georgios_Papandreou
https://de.wikipedia.org/wiki/Muammar_al-Gaddafi
https://de.wikipedia.org/wiki/Putsch_in_Chile_1973
https://de.wikipedia.org/wiki/Maurice_Bishop
https://de.wikipedia.org/wiki/Omar_Torrijos
https://de.wikipedia.org/wiki/US-Invasion_in_Panama
https://de.wikipedia.org/wiki/Manuel_Noriega
https://de.wikipedia.org/wiki/Geschichte_Nicaraguas
https://de.wikipedia.org/wiki/Jean-Bertrand_Aristide
https://de.wikipedia.org/wiki/Hugo_Ch%C3%A1vez
https://de.wikipedia.org/wiki/Krieg_in_Afghanistan#Konflikt_seit_der_US-gef%C3%BChrten_Intervention_im_Jahr_2001
https://de.wikipedia.org/wiki/Saddam_Hussein
https://de.wikipedia.org/wiki/Muammar_al-Gaddafi
https://de.wikipedia.org/wiki/Baschar_al-Assad
https://de.sott.net/article/15263-Was-haben-John-McCain-Arabischer-Fruhling-und-andere-Farbrevolutionen-miteinander-zu-tun
www.us-kriege.de/syrien/
www.contra-magazin.com/2014/12/oliver-stone-cia-fingerabdruecke-beim-maidan-putsch-der-ukraine/