Манипулиран мироглед - как медийте оформят нашето мнение

27.01.2019 | www.kla.tv/13758

Манипулиран мироглед - как медийте оформят нашето мнение Експресен Вестник е швейцарско списание, чиито издатели са си поставили целта да предложат една независима и алтернативна позиция на масмедийната каша. Списанието, което се издава ежемесечно в печатен формат се радва на много абонати във всичките немскоговорящи страни. В уводната статия на изданието от Февруари 2017 год. ,,Манипулиран мироглед - как медийте оформят нашето мнение,, се разяснява, как практически всички официални източници на информация, които нормалният гражданин ежедневно консумира се намират в същност в ръцете на една малка елитерна група от хора с голямо влияние. И това въпреки на пръв поглед видимото многообразие. Редакцията на Експресен Вестник даде съгласието на Клагемауер ТВ да излъчи тази просветяваща статия в пълен обем: Развитието и демократичните процеси в Европа направиха възможно всякакъв вид информации да бъдат достъпни за всеки гражданин. Желая ли да се информирам мога да го направя. Живеем в ерата на информацията, в която благодарение на интернет всички информации са свободно достъпни за всеки. Както е известно знанието носи сила и на свободният гражданин, образован и информиран е дадена възможнстта да живее свободно и независимо. Поне така гласи една от остановките формиращи нашият мироглед. Правото на мнение и свобода на словото присъстват в почти всяка европейска конституция базирайки се на член 19 на ООН-конвенцията за човешките права който гласи: ,, Всеки има правото да има собствено мнение и на това да го оповестява, всеки има право да търси и получава информации от всякакъв вид медии без значение на граници и вид на информации, както и правото да разпространява тези информации,,. Тоест ако желая да се информирам, като свободна гражданка на това общество имам на разположение много и различни източници на информация. Като начало чета ежедневният вестник, като допълнение прочитам специализирано списание, като обръщам внимание на историята на изданията, сериозност и имидж а също внимавам и за богат избор. В края на крайщата искам да си създам свое мнение за това което се случва, опиращо се на факти и без чуждо влияние. Че повечето от световните медии, включително телевизия и радио, принадлежат на една малка група много влиятелни медийни концерни, чиито главни редактори са редовни участници в събирания на водещите концерни в областите политика, военно дело, наука, интернет и много други, че на такива срещи тайно се обменя информация, изработват се планове за какво ли не, би трябвало да накара всекиго да се замисли. Но, защо не намирам нищо във вестниците и не се говори за това по телевизията, бихте се попитали. Ами, може би се досещате сами какъв е отговора... Въпросът е, колко чист журнализъм има в новините? Като погледнем, журналистите и редакторите са хора като теб и мен, които някога са се решили на тази професия, да разследват и публикуват неизправности, водени от дълга към истината. Но само ако можеше това да е толкова лесно: Голяма част от получените информации, особено когато става дума за интернационални събития, биват формулирани от така наречените „Информационни агенции“ и се разпространяват по хиляди редакции по целият глобус. Собствени разследвания във вестникарската сфера принадлежат вече към романтичното минало. Информационни и рекламни агенции подават съдържьнието, което журналистите подобни на пекаря често само <преопаковат хлебчето>, слагат своето име и предават материала на читателите. На кого не му е направило впечатление, че издания видимо нямащи нищо общо едно с друго предлагат едно и също заглавие, същите абзаци и използват дори същите изречения? ... Малко отклонение: Дали тогавашният Швейцарски президент Ули Маурер не е имал точно това в предвид, когато 2013 година пред събралата се журналистическа гилдия спомена за медийният картел върху общественото мнение? Информационни и рекламни агенции поеха през последните десетилетия съдържанието на новините, повечето от завършилите журнализъм преминават директно в рекламният бранш: повече пари и по-малък риск да попаднат между шамарите. На всични нас трябва да е ясно, че финансовата зависимост на медиите не допуска критични материали по адрес на спонсорите, независимо колко са омърсени ръцете им. Който плаща-поръчва музиката. Ако въобще още ползваме някакви масмедии ясно е, че съществуват достатъчно аргументи защо трябва да сме по-внимателни и дори скептично настроени към това което едневно прочитаме, гледаме или слушаме. Безбройните вестници, ТВ канали и радио-станции пренадлежат на няколко медийни концерни, които от своя страна се намират в ръцете на една малка група частни собственици. Директорите на тези медийни концерни са членове на по-високо стоящи и скрити от обществеността тайни здружения. Съдържанието на новините се подават от информационни и рекламни агенции, като резултата е еднакви новини или такива с еквивалентно съдържание и един медиен картел върху мнението на обществеността, както спомена Уели Маурер 2013 година. Класическият журнализъм се замества още по време на обучението и практиката, и през първите години в професията с реклама и работа с общественото мнение, чиято задача е информациите да бъдат опаковани и продадени на консуматора в смисъла на нейните поръчители. Очевидната финансова зависимост най-често от мега концерни прави невъзможно реалното разследване и публикуване на критична информация за тези концерни. Съществуват ли алтернативи? По-горе описаната ситуация е общо известна и за радост благодарение на техническият прогрес съществува в днешно време интернет, който ме прави малко или много независима от медийте. Например Уикипедия се разглежда като една платформа, позволяваща формирането на лично мнение- една енциклопедия демократично възникнала в обществото, изпълнена със свободно(!) съдържание, сериозна без цел за лична финансова изгода, саморегулираща се, независима и вероятно най-близко до истината. С такава мисловна нагласа много хора внасят своят принос със своите добре разследвани информации в тази извънредно демократично звучаща форма на ,,Изсточник на Истината за Всички,, внасяйки материали, които не могат да се намерят в масовите средства за информация. Забелязва се обаче, че като с магическата пръчка такива статии биват отстранявани от портала на Уикипедия. Всички публикации във Уики, които са били изтривани имат нещо общо по между си. Те противоречат на официалната, на грешна версия представена от масмадийте и те доказателствено оповестяват една друга версия на случилото се. С две думи те противоречат на официалната, на системата конформна версия. Тези които пробват отново и отново да представят своята сондирано доказателствена версия биват блокирани и техните акаунти биват изтрити. Толкова значи по темата демократизация на знанието. В предвид мащабността на Уикипедия можем да си представим с какъв огромен цензурен апарат трябва те да разполагат, за да са в състояние така бързо, почти в реално време да реагират на нови публикации, внесени от който и да е крайчец на Планетата. Само, като си помисли човек за това може да изтръпне. След като нито масмедийте, та дори и Уикипедия не предоставят истинни инфирмации, които всеки гражданин очаква на човек му остава само възможността да се обърне към така наречените алтернативни средства за информация. Амнести Интернашънъл, Грийнпийс, Хюман Райтс Вотч и други интернационални неправителствени организации се ползват с доверието на обществеността, като сериозни, достоверни източници. Как може това да бъде по друг начин, след като тези организации защитават подтиснатите, експлоатираните или подложените на изтезания. Идеализъм, жертвоготовност, отказ от лична облага и желанието да помогнат, нещо да променят са мотовите на членовете и служителите на такива организации. Така изглежда неуместно, дори безсрамно да се изказва съмнение в техните намерения и достоверност. Западната политика използва доклади <например за изтезанията по света> на Амнести Интернешинъл и Хюман Райтс Вотч, като мерило за спазването на човешките права, като по този начин показват демократичността на своите страни с цел да получат подкрепата на народа. При един по-внимателен поглед обаче и тук се откриват връзки с концерни, влияния от правителства и тайни служби - разбира се първоначално на членове и служители от горните етажи на управление. На където и да погледнеш всички известни неправителствени организации <кратко ЕнДжиОс>, фондации, Тинк Танкс и движения изглежда са доста добри помощници на управляващата система. Може ли да се каже, че обществото бива манипулирано от редица пледиращи за независимост организации с цел народа да подкрепя действията на правителството независимо дали са против хората, от военен характер или дори престъпни, внушавайки ни че всичко това е правилно? Дали под лозунга на демократизирането и защита на човешките права цели страни не биват разрушавани и връщани във времето на каменната ера? И защо тези същите организации, които със своите доклади на времето допринесоха за войните, в днешно време се пробват да ни убедят че милиони емигранти трябда да бъдат заселени в Европа вместо да им бъде помогнато на място в страните им? И така, последното спасение, Науката. Достоверните источници стават все по-малко и моето доверие намалява. Как бих могла да си съставя лично независимо мнение, след като нямам достъп до информациите? Дали това което зная е всъщност е това, което ми е позволено да знам? Ако е така тогава става ясно, че моят мироглед е лесно предвидим и дори манипулиран. Такъв извод ми се струва прекален, все пак нали разполагаме с науката, която например в Швейцарската конституция има свобода на изследователската дейност и право да обучава. След информациите по-горе и тук започват да се появяват съмнения независимо от защитата на Швейцарската Конституция. Резултата е както вече сами се досещате разтърсващ. Да се говори за ,,Независимост,, на масмедийте при наличието на повече от 300 директни връзки на масмедии с частни инвеститори, концерни, фондации, където се обръщат десетки милиарди годишно е несериозно. Само концерна UBS финансира с повече от 100 милиона(!) Швйцарски Франка изграждането на нова единица за изследователска дейност в Университета в Цюрих. Швейцарската телевизия е излъчила предаване, в което се описва как университетски катедри се купуват, изследователски работи се повлияват, манипулират или просто не се публикуват. По изказване на един професор по държавно право от университета в Берн-всяко изследване което е спонсорирано от концерните или фондациите няма никаква научна стойност. В редиците на науката в интернационален мащаб могат да бъдат изброени безчислени случаи на зависимост, влияние, корупция и манипулация. Общо взето трябва да признаем, че мирогледа ни е до голяма степен манипулиран. Без значение, как искам да утоля желанието си за информираност - чрез масмедии, Уикипедия, наука или чрез други надеждни източници, намирам в повечето случаи аналогични, тенденциозни и манипулирани информации. Или с други думи казано… Ако искаш да се приближиш до истината трябва да приемаш информациите точно противоположно на това което официално се твърди.

от Aнд.

Източници / Линкове: Източник: www.expresszeitung.com
ExpressZeitung Ausgabe 4, Februar 2017